Камерата- употребявайте доброволно, разумно и безопасно
Домино е късометражна продукция от 2019 година заснета във Варна, България. Това далеч не е първата артистична работа на 28- годишният Радослав Радославов, но пък е първият му официален проект, представен пред широка публика. Този Октомври Радо завършва второто ниво на Artin Vision Film Academy и за дипломна работа представя филма Домино. В продукцията участват актьори от Варненският Драматичен Театър Стоян Бъчваров и този филм е едно от доказателствата, че камерата ги обича също толкова много, колкото ги обичат и светлините на прожекторите в театъра.
Филмът е построен върху контрасти- от цветовата палитра до развитието на представените герои, режисьорът постепенно, но сигурно изгражда напрежението и интереса към развръзката. Решенията при заснемане и изпълнение на сценария са опровергани на самия финал и въпреки че филмът не се стреми да обясни всеки поставен въпрос, тези които търсят отговорите, ги намират.
Историята разказва за млада жена, която трябва да започне дипломната си работа като студент по режисура и в същото време печели добри пари от нестандартна си професия. Може би тук е подходящо да се спомене, че филмът не се препоръчва за лица под 16 години, но пък силно се препоръчва на тези, които не са изплашени да се сблъскат с реалности, за които много пъти ни е неудобно да мислим или обсъждаме. Домино представя една табу страна на идеята за интимност и еротично удоволствие и с лекота поканва зрителя да е критичен върху социално-детерминираните условия които следваме, когато става дума за най-личните ни желания, тези които понякога не смеем да признаем даже пред самите себе си.
Сякаш гледайки картини, кадрите вдъхновяват и затаяват дъха с безпогрешна нотка неудобство от показаното. Естетически изпипан и толкова симетрично удовлетворяващ, но в същото време закачливо неясен, този филм позволява на зрителя да се гмурне в по-дълбокия замисъл, засягащ идеята за идентичност; за маските които слагаме пред другите и случаите в които не ги махаме дори когато сме сами. Домино(то) събаря всяка поредна плочка доказвайки, че нещата никога не са такива каквито изглеждат, дори когато ние самите сме тези, които ги заснемем.
Автор: Калина Жечева